прочит за деня: Лука 9-10 глава
НЕОБЯСНИМА ЛЮБОВ
„Човешкият Син трябва много да пострада…“ (Лука 9:22)
Винаги съм се спъвала в това „трябва“. Защо е трябвало моят Господ да пострада и то толкова много? Защо Бог подлага Човешкия Син на нечовешки страдания? Не е ли ужасната Му смърт достатъчна за изкуплението на моя грях? Защо е нужно всичко онова, което се случва преди нея – побоят, кървящите рани, заплюването, унижението, срамът, голотата, тръненият венец?
Явно има основателна причина, тъй като Бог не прави нищо без цел и причина. Неговата вечна цел е да познаем любовта Му, тоест Него, тъй като Той е любов. Това ме навежда на мисълта, че познаването на тази любов включва страдание.
Нима го написах? Прозвуча някак еретично?! Но следващите думи на Исус са: „Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва“ (Лука 9:23)
Значи следването на Любовта включва себеотрицание и носене на кръст всеки ден. Е, това ако не е страдание! Не съм си представяла точно така любовта, но може би точно страданието има за цел да събори фалшивите ни представи за нея.
Човешкият Син е трябвало много да пострада. Заради мен. За да позная измерението на тази необяснима любов – дълбочината, ширината, дължината и височината на Христовата любов.
Точно преди да разкрие, че трябва много да пострада, Исус задава въпроса: А вие какво казвате, кой съм Аз? (Лука 9:20)
Кой е Исус Христос за мен? Откровението за страдащия Христос е откровението за кръста. За смъртта и за живота. То е лично. Не може да се опише. Кой е за теб Исус Христос? Само чрез това откровение можеш да познаеш онази любов, която е по-силна от смъртта. Никой друг не може да ти я открие, освен Онзи, Който е трябвало да пострада много за теб!
Габриела Николова
БИБЛИЯТА С ЛИЯ 