прочит за деня: Плачът на Еремия
ПРЕЧИСТЕН С ОГЪН
„Как помрачи Господ в гнева Си дъщерята Сионова! От небесата свали на земята величието на Израил…“ (Пл. Еремия 2:1)
Едва ли има на земята човек, който не е изпитал болката на срама, вината, агонията на страха и провала… Когато животът ни е светъл, добре подреден и безоблачен, ние забравяме, че сме слаби, уязвими и ограничени. Живеем в спокойствие и радостна омая, с усещане, че сме специални, заслужили и „глезеници“ на съдбата, живота или Бога…
Тази омая, обаче е много опасна и твърде измамлива. Тя ни отдалечава, както от правилното ни развитие като хора, така също и от Бога… Точно, както се случи и с Израил и Юда! Забравили Кой всъщност ги определяше като специални и благословени, забравили Бога, „Ерусалим тежко съгреши. Затова стана за отвращение.“ (Пл. Еремия 1:8)
Бог допусна целия този изпит за народа Си, не за да го унищожи, а за да Го завърне към Себе Си! Няма пречистване без огън, няма извисяване без катарзис, няма корона на истинска слава без трънен венец!
Затова и пророкът завършва великото си служение, осъзнал и пречистен, с думите, „по милост на Господа не се довършихме, защото милосърдието Му не е пресекнало – то се обновява всяка сутрин. Велика е Твоята вярност! Господ е моят дял, казва душата ми, и така на Него ще се надявам“ Плачът на Еремия 3:22,23
Таня Конярова
БИБЛИЯТА С ЛИЯ 