28 Май / ИЗХОД

на

прочит за деня: Изход 33-36 глава

ЗАВЕТ С БОГ

„И Господ му каза: Ето, Аз сключвам завет; пред целия ти народ ще извърша чудеса такива, каквито не са ставали сред нито един народ по целия свят; и целият народ, сред който си ти, ще види Господнето дело; защото това, което Аз ще сторя с вас, е страшно.“ (Изход 34:10)

Няма съмнение, че това, което Бог е вършил с израилтяните, е страшно дело!
Ето ни днес, 3500 години след това Божие изявление, а съдбата на този народ продължава да ни удивлява с великите, но и със страшните си дела. Историята им е пълна със стремителни възходи и грандиозни падения, свързани с изпълнението или неизпълнението на завета им с Бог. Те са имали кратки времена на посвещение пред Бог и небивал успех, а след това греховете им са ги водели до пълна разруха и трагични времена във Вавилонски плен. Следвало е покаяние и възвръщане в Обещаната земя и после отново провали и падания, римско робство, жестоко потушени въстания, стотици хиляди избити и разпънати на кръст, прогонване от Обещаната земя и две хиляди години скитничество между народите, омраза, погром и унищожение на 6 милиона евреи в концлагерите на смъртта…

Страшно, нали?

Това е съдбата на тези умни, находчиви и виртуозни в науката, в музиката, в медицината и банкерството хора, които получили най-много Нобелови награди на глава от населението и имат най-висок процент на интелигентност, но провалили се до скитници във вселената, до изобретатели на атомната бомба и до създатели на идеята за комунизъм…

Те са ни дадени за пример и всичко това, което им се е случило „се написа за поука (и предупреждение*) за нас, върху които са стигнали последните времена.“ (1Коринт.10:11)

Гледайки историята на Израел и съдбата на евреите, всички ние имаме огромната необходимост да осъзнаем значението и отговорността на заветните ни отношения с Бог.  Сключването на завет с Господ е едновременно велика привилегия и благословение, когато изпълняваме заветните си обещания, и огромна отговорност, и трагедии, когато ги нарушаваме!

Страшно е, нали!
––––––––––––––––––
* текстът е мой

Румен Иванов
още размисли от автора можете да прочетете на:
https://golyamotochetene.wordpress.com

Вашият коментар