прочит за деня: Лука 3-4 глава
КРЪЩЕНИЕ С ОГЪН
„…Аз ви кръщавам с вода, но идва Онзи, който е по-силен от мен, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на сандалите Му. Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън“. (Лука 3:16)
Винаги съм възприемала кръщението в Святия Дух и огъня като едно. Може би заради огнените езици, които слизат върху събралите се в Горницата на Петдесетница. Но сега се замислих, че вероятно не случайно са разграничени, въпреки че не могат едно без друго. И са ни обещани и двете, ако отидем при Онзи, на Когото Йоан не е достоен да развърже ремъка на сандалите.
Хм, леко съм разколебана – кръщение с огън – това към благословенията ли спада или към проклятията?
Забелязвам и една интересна последователност. Когато Исус бива кръстен в река Йордан и Святият Дух слиза върху Него, идва глас от небето, който казва: „Ти си Моят възлюбен Син“. (Лука 3:22) При кръщението си Той получава увереност и потвърждение за Своята идентичност. След което бива отведен от същия този Дух в пустинята, където започват изкушенията на лукавия.
И кое е жилото на всяко едно от тях – „Ако си Божият Син…“ Изначалната стратегия на Сатана, още от Едемската градина, е да вкара съмнение първо по отношение на идентичността ни и оттам – относно Божията любов към нас, тъй като те са свързани. Няма как да повярвам, че Бог ме обича, ако не знам коя съм аз за Него.
Само Святият Дух в мен може да ми даде истинска увереност, с която да извикам: „Авва, Отче!“ (Римл. 8:15) Не бих могла да устоя, когато дойдат изпитанията, без увереността, че каквото и да става, любовта на Татко е по-силна.
След като Сатана не успява да всее у Христос съмнение, че Той е Божият Син, възлюбен от Татко Си и изпратен със специална мисия на земята, Исус се връща „в Галилея със силата на Духа и слух се разнесе за Него по цялата околност“ (Лука 4:14). Дали пък това не е белег на огнено кръщение, случило се в изпитанията?
И сега неочакваната развръзка: Отваря се вратата на една синагога и камерата бавно се плъзва по лицата, застинали в очакване. В центъра е застанал млад мъж, на когото подават книгата на пророк Исая. Той я отваря на точно определено място и започва да чете:
„Духът на Господа е върху Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господня година.“ (Лука 4:18-19)
Това ме кара да се замисля, че дори Исус не влиза в Своето призвание, без да е преминал през огненото кръщение на изпитанията, където да познае силата на Духа. Нима мога да очаквам с мен да се случи нещо по-различно? Как иначе ще изпълня призванието си?
Е, няма как! Убедих се, че кръщението с огън, в крайна сметка, е благословение!
Габриела Николова
БИБЛИЯТА С ЛИЯ 