прочит за деня: 32-36 глава
НАДЕЖДА СЛЕД РАЗРУХАТА
Все по-често се случва да се питаме има ли изобщо нещо добро – в държавата, в работата ни и изобщо в живота. Факт е, че обективната действителност все по-често е наситена с негативни и неприятни емоции. Агресия, атентати, разруха, омраза, смърт. Най-обезсърчителното за всички съвременници, независимо от мястото на което живеем, е че усещаме натиска на ескалираща заплаха навсякъде около нас! И всеки от нас си задава простичкия въпрос: как ще продължим да живеем така, в свят на пълно противопоставяне и без надежда, че утре ще е по-добро от днес?
Когато четем в книгата Еремия за неизбежното зло, което ще се стовари върху тях, осъзнаваме, че безнадеждността е била част от живота на евреите по това време. За какво бъдеще и надежда може да говорим, когато Творецът казва: „Ето, Аз ще предам този град в ръцете на халдейците и в ръцете на вавилонския цар Навуходоносор и той ще ги превземе. И халдейците, които воюват против този град, ще дойдат и ще запалят този град с огън, и ще го опожарят.“ (Еремия 32:28,29)
Е, аз поне не виждам никаква възможност за надежда и бъдеще при подобни пророчески думи! Дали това е справедливо или не?! Ето това беше най-безнадеждната част! Защото и тогава, по времето на Еремия, и днес, смъртта и разрухата, идват НЕ ЗАЩОТО БОГ Е ЖЕСТОК, а защото ЧОВЕКЪТ Е ЗЪЛ и злите му дела го следват неизменно в живота!
Тогава да кажем ли, безсмислено е да вярваме, безсмислено е да се надяваме, безсмислено е да очакваме добро?!
О, не! И тогава и сега, има Една Жива, реално съществуваща Надежда, която никога не се отказва от нас, която никога не ни изоставя сами в битката и изпитанието. И това „добро“ и „бъдеще“ е Потомъкът на Давид! Той ще ни донесе спасение и безопасност! Той, Христос Исус от Назарет, Божият Син е оправданието и спасението ни: „И това е името, с което ще се нарича: „Господ е нашата правда“. (Еремия 33:16)
Таня Конярова
БИБЛИЯТА С ЛИЯ 