прочит за деня: Марк 7-8 глава
ПОМНИ БОЖИИТЕ ЧУДЕСА В ЖИВОТА ТИ
В осма глава четем за второто чудо с хляба и рибите, на което учениците станаха свидетели. Развълнувах се много, когато прочетох думите на апостолите към Исус : „Откъде може някой да насити тези с хляб тук, в това уединено място?“
В първия момент искрено възмущение дойде в мен: Наистина ли питате това? Вие не бяхте ли там първия път, когато Исус нахрани 5000 хиляди мъже заедно с децата и жените им? Изглеждаше ми невъзможно да са забравили този факт.
Само след миг в сърцето ми „заваляха“ спомени за моменти, в които съм забравяла чудесата, които Бог ми е давал да преживея. Засрамих се. Неведнъж съм заставала пред съпруга ми вдигаща въпросително рамене: „А сега какво?“ Осъзнавам, че в тези ситуации съм се държала като човек, който не познава Исус и чието сърце е попаднало в капана на неверието. Също както и сърцата на учениците бяха закоравели: „Защото не бяха разбрали чудото с хлябовете, но сърцата им бяха закоравели“ (Марк 6:52).
В моменти на трудност и безизходица сме склонни да забравим кой е нашият Бог и какво е извършил и е способен да извърши в живота ни. Неверието ни напада и ние питаме също както учениците, които вече бяха присъствали на множество чудеса, извършени от Исус: „Кой може да нахрани толкова много хора на такова уединено място?“
Често, подобно на тях, във време на финансови притеснения забравям как предния път, когато бяхме в подобно положение, Господ по чуден начин снабди нуждите ни. Или как, когато детето ни няколко пъти боледува тежко, и сърцето ми се изпълваше със страх за живота й, забравих как при раждането й Господ я спаси от задушаване и ни я подари. Или как, когато скъпата ми баба остана на легло и мислех, че няма да мога да преживея липсата й, стана така, че когато тя напусна този свят, Господ ми даде утеха, мир и сила, каквито не мислех, че съм способна да имам в подобен момент. Всичко това се случва, защото Той може всичко! Достатъчно е ние да Му дадем малкото, което имаме, а Той ще го благослови и умножи според волята Си.
Всички ние изпадаме в ситуации, които ни изглеждат без изход. Човешките ни възможности за разрешение на проблемите и нуждите ни са ограничени. Мислите ни се блъскат като в непробиваема стена и се питаме: Има ли излизане оттук?
Поспри за миг, спомни си Кой стои до теб. Спомни си всичко, което е извършил за теб, в теб, а също така и за другите. Той може!
Този Исус, който нахрани 5000 души с пет хляба и две риби, е същият, който нахрани 4000 души със седем хляба и няколко малки рибки. Да даде храна – материална и духовна за Него не е трудно. Трудното е сякаш ние да осъзнаем и разберем тази Негова способност, пък дори и преживели я вече.
Затова се моля днес Бог да отвори сърцата ни, за да разбираме Кой е Той. Да просветли очите ни, за да виждаме чудесата Му. Да отпуши ушите ни, за да чуваме гласа и водителството Му. И винаги да си спомняме за чудесните Му дела в живота ни, защото Той желае да помним и преживяваме Неговата милост, грижа, утеха, снабдяване, любов.
Николета Ботева
БИБЛИЯТА С ЛИЯ 