17 Февруари / МАТЕЙ

Прочит за деня: Марей 17-19 глава

ЖИВОТЪТ

Напоследък разсъждавам за живота – за живота тук и сега и за другият – вечният, който идва след това. Навярно повлияна от скорошната загуба на любимата ми баба, чета днешните три глави от Матей и думите „живот“ и „небесно царство“ силно отекват в сърцето ми.

Удома доста често и непринудено си говорим за Небето и какво ще бъде там. Опитваме се по детски да обясним на дъщеря ни какво прекрасно място ни е приготвил Исус. Съпругът ми е хвалител и хвалението присъства в дома ни постоянно, придружено с възклицания от рода на : „Леле, какво ще бъде в Небето! Цяла вечност ще хвалим Бог!“ И точно след един от тези възгласи въображението ми започна да рисува картини на небесата – необятна шир, изпълнена със светлина, множества ангели, хвалещи Бога като един… и моята баба… тя вече е там. В мислите си я виждах щастлива, без тежест, без скръб, за нея нищо земно нямаше значение, виждах само радостта, която изпитва. Радост дойде и в мен. Благодарност към Бога изпълни сърцето ми, че преди почти дванайсет години Той се докосна до моето и нейното сърце и ни даде право да изберем Живота!

Това право беше дадено и на богатия мъж, за когото четем в 19 глава на евангелието от Матей. „Какво да сторя, за да имам вечен живот?” – попита той. „Продай всичко, което имаш и ела и Ме следвай” –  му каза Исус. Или, с други думи, постави Ме на първо място в сърцето си. Тогава човекът си тръгна наскърбен, защото неговото сърце се беше прилепило към земното, неговата сигурност, а може би и добро име се крепяха на многото имот, който имаше.

Животът ни е низ от избори – някои са по- незначителни, други са от съществена важност занапред, но най- важният избор, който стои пред нас всеки ден е дали да поставим Исус на първо място. Понякога неусетно може да позволим нещо друго да Го измести. Затова в забързаните ни дни, които наподобяват едно непрестанно въртящо се колело, нека не спираме да издигаме гласа си в молитва към Бога.

Господи, молим Те, отсей плявата от зърното, очисти шлаката от сърцата ни и промий очите ни, за да Те виждаме ясно и Ти винаги да бъдеш нашият избор. Помогни ни да не прилепваме сърцата си към нещо земно повече отколкото към Теб. Защото знаем, че трудно ще влезе в небесното царство човек, който се е хванал за материалното. Благодарим ти за надеждата, която ни даваш и че невъзможното за нас е възможно за Теб!

Николета Ботева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s