13 Февруари / СЪДИИ

прочит за деня: Съдии 7-11

СТРАТЕГИЯТА НА БОГ

 „И Господ каза на Гидеон: Мъжете, които са с теб, са твърде много. Не мога да предам мадиамците в ръката им, да не би да се възгордее Израил против Мен и да каже: Моята ръка ме избави.“ (Съдии 7:2)

Този стих напомня нещо много важно. Избавлението от Бог и неговите победи са винаги на границата на невъзможното за хората, а често пъти и много отвъд тази граница. Защо? За да е ясно и видимо за нас, че Той го е направил, че сами не сме се избавили, че за нас е било далеч над възможностите ни.

Бог не дели славата Си с никого! Когато Бог прави нещо, цялата слава е за Него и ние не можем да си приписваме заслуги. Точка! Можем да благодарим, да чуем гласа Му, да се покорим и да станем свидетели на чудото. От Неговата слава, обаче, не можем да крадем. За да излезем от угнетението е нужно само да Му повярваме, че Неговата стратегия е винаги уникална и безотказно ефективна.

Силата и избавлението не е в множеството, противно на нашите човешки очаквания, нито в „калабълъка“, в който се чувстваме по-сигурни и защитени. От 32 000-ната армия на Гидеон, Бог му остави само 300 души, пресяти на два пъти и отбрани. Ако погледнем и на други места в Библията, Бог използва единици, за да задвижи промяната. Моторът на събитията обикновено са шепа хора, единици, чули Божия глас, но в последствие ползата е за мнозина и то за поколения напред.

Нашата зависимост от Бог е ключът към победата.  Ако не сме зависими от Него, може да решим, че сме способни и сами да се оправяме, че Той не ни е нужен… а това би било голяма заблуда! Никога нашите възможности и нашите усилия няма да могат дори отдалеч да помахат, камо ли да се сравнят с Божието изобилие и съвършенство при подреждане на ситуацията до най-малък детайл. Затова трябва да сме благодарни за нещата, които ни държат зависими от Бог, които подклаждат нуждата ни да Го търсим и да се молим.

Важно е да помним какво Той е направил за нас, след като вече Бог е дал победата. Да помним и да знаем кои сме, за да си отстояваме територията и Неговите чудеса в живота ни. Ще дойде време, както при Ефтай в 11 глава, когато врагът ще изникне изневиделица и, всявайки страх, ще предяви претенциите си върху нашите победи:

 „А царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Израил, когато идваше от Египет, отне земята ми… Затова сега върни тези земи по мирен път.“ (Съдии 11:13)

Тогава Ефтай му отговори:

„И сега, след като Господ, Израилевият Бог, е изгонил аморейците пред народа Си Израил, ти ли ще притежаваш земите им?… Триста години са минали, откак Израил се е заселил в Есевон и в селата му, и във всички градове, които са разположени край Арнон. Защо през това време не сте ги превзели обратно? Така че не аз съм съгрешил пред теб, а ти ме онеправдаваш, като воюваш против мене. Господ, Съдията, нека съди днес между израилтяните и амонците. (Съдии 11:23, 26-27)“

Невероятна смелост, категоричност и убедителност има в отговора на Ефтай, защото колкото повече знаеш кой си и кой е Господ, който те е избавил, толкова по-твърдо можеш да се изправиш пред врага и да му занулиш претенциите.

Боряна Стайкова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s