8 Февруари / ЙОВ

прочит за деня: Йов 11-12 глава

КАТО ОСТРИ НОЖОВЕ

Предистория от 10 глава

Преди да започна своите размисли върху 11 и 12 глава ми се иска да се върна малко назад и да насоча погледа ви за кратко върху глава 10-та. Завърших предишните си рамисли с извода, че Йов е повален от отровата на съмнението в Божия план за живота си…

В стих трети на 10-та глава виждам как Йов въпреки отровата от неверни изводи, поднесена с примамката на привидни истини, все пак говори за вярата си в един Бог, чийто план за живота му е съвършен. Йов знае, че самият той е дело на ръцете на Господ и има съзнанието, че това дело е изключително. Това осъзнаване обаче не е застраховка срещу сблъсъка между човешката му логика с Божията. „Добре ли ти е да презираш делото на ръцете Си и да осветляваш плана на нечестивите?“ (Йов 10: 10)

Иска ми се да фокусирам още един момент от 10 глава. В стих 17 Йов сякаш асоциира приятелите си с нечестивите, които го карат да се чувства презрян и „пълен с позор“ (стих 15)… „Издигаш портив мене други Свои свидетели и увеличаваш гнева Си срещу мен“ . (г.10: ст. 17)

Ключов момент в 11 глава

Струва ми се, че именно тези два момента от 10 глава са ключова предпоставка за реакцията на Софар, третия приятел на Йов, описана в глава 11. Софар звучи като лично засегнат и провокиран. За разлика от Елифаз и Билдад, които се опитват да намалят силата на удара на укора с деликатност, Софар стреля от упор. Без деликатност,  той обвинява Йов директно, без заобиколки. Думите му звучат арогантно: „Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой ли да не засрами? Защото ти казваш: „Това което говоря е право и аз съм чист пред твоите очи“. (Йов 11:3-4)

Софар продължава с ударите си. Думите му пронизват като остри ножове: „Знай, че Господ изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава безсаконието ти“. (Йов 11: 6).

Случвало ли ви се е да попадате под ударите на такива остри „ножове“ от приятели или доброжелатели? Случвало ли ви се е някой да направи хладнокръвна аутопсия на живота ви и да ви покаже къде открива проблема за настъпилата духовна/материална смърт?

А случвало ли ви се е вие да сте тези, които да нанасят удари и да правят „аутопсия“, анализирайки проблема? Ако се разпознавате в някои от случаите ще оставя изводите на Йов за вас. Само ви моля да не забравяте контекста (животът на Йов преди ударите от Сатана и причината за тези удари).

Ключов момент в 12 глава

В 12 глава обаче, сякаш чувам Йов да казва „Стига!“ Този път Йов не поглъща отровата. Той отказва да поеме повече от чувството на вина, набивано му от неговите приятели.

Йов отказва да приеме и идеята, че само приятелите му имат правилно разбиране за Господ, защото животът им изглежда незасегнат от Божия гняв. Той се надига смело, сякаш окрилен от истината, че знае в Кого е повярвал… Йов си спомня за личната си връзка с Господ…

Йов не се страхува да заяви, че няма отговор за Божиите действия върху живота си, но подчертава, че това, че не знае отговора, не намалява вярата му в съвършенството на Божия план за живота му.

Позицията на Йов може само да ни служи за пример. Сещам се за думите на Христос, отправени към началника на Синагогата, Яир, след като „доброжелателен“ приближен му съобщава тежката новина, придружена с приятелски съвет: „Дъщеря ти умря. Не затруднявай учителя“. Думите на Христос са: „Не бой се, само вярвай!“ (Лука 8:49-50)

Това е и моето послание към вас днес.

Надя Кирякова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s